
КАТО ИЗКУСТВО
Паладио 1540 – 1580 г. сл. Хр.
Италианският висок Ренесанс
Славата си Паладио дължи на огромен брой сгради от всички типове, както и на множество текстове, включително книгата „Четири книги за архитектурата“ /1570/, която в продължение на векове напред ще бъде стандартният наръчник по неокласицизъм. Неговият пръв проект, спечелен при конкурс през 1549 г., е премоделирането на базиликата във Виченца. Той затваря съществуващата постройка с двуетажна сграда вътре, като използва серлийски или венецианки прозорци /по-късно наречени паладиански/, за които се говори, че са копирани от римските терми на Диоклециан. Палацо Тиене /1542/ има двоъни пиластри в ъглите, издадени извън прозореца ниши и са изработени от рустикално обработен камък. Както Палацо Чиеркати /1550/ със своя портик на два етажа, така и Палацо Валмарана /1565/, със своите огромни комбинирани пиластри, завършващи с коринтски капители, включва разнообразна украса от гипсова мазилка.

Вили
Докато при дворциге се наблюдава една маниеристка тенденция и разнообразие от проектни идеи, многобройните вили, които Паладио проектира, отговарят на стандартния образец, едновременно функционален и гъвкав. Повечето, като Вила Пизани в Баньоло /1544/, са построени с централен, квадратен план, имат правоъгълен салон и катедларни потици отпред. Другите помещения като конюшни, житници или хамбари, са изградени симетрично като вариация на основната тема. Една от най-необичайните, Вила Ротонда край Виченца, е вариант, който използва салон с кръгъл купол и има портик на всичките четири фасади, които гледат към околната местност. Църквите на Паладио са по-малко известни, но не по-малко красиви и завършени творения. „Сан Джорджо Маджоре“ във Венеция /1565/ е бенедиктинска църква с план във формата на латински кръст, странични кораби и пространство зад олтара. Простата, строга фина мазилка на интериора се осветява от паладиански прозорци, поставени високо в главния кораб на църквата. По-късно изградената църква „Редонторе“ във Венеция /1577/ е по-проста в план, с един неф и вътрешна част пред олтара, която е предназначена за монасите и скрита от преграда. Съставената от големи и малки блокове фасада подчертава сложната триизмерна композиция на купола, кулите около него и контрафорсите.
