КАТО ИЗКУСТВО
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Прочутите момчета на барока 1620 – 1830 г.
Барокът в Италия
Бароковите църкви са пълни с чувство за движение, чувствени форми и извити, лъкатушни и криволичещи пространства. Ясно разбираемото статично пространство на съвършената окръжност и пердназначението за тържествени шествия на правоъгълния кораб са заместени от овални планове и стени, осеяни с ниши и орнаменти с всякаква форма и размери. Фасадите вече не са изпъкнали, а вдлъбнати, пиластрите са струпани един до друг, като така придават дълбочина и сянка на вълнистата повърхност. Колоните сега се извиват като небетшекерени пръчици, познатите стилове са нарушени, а фронтоните са разчупени, стремително извити и облицовани с плочки по всякакъв начин. Пространствата сякаш са изрязани от солидни форми.
Съперници
Изпъкват двама архитекти. Единият, Франческо БОРОМИНИ /1599-1677/, е чувствителна душа – работник и първокласен занаятчия. Другият, Джанлоренцо БЕРНИНИ /1598-1680/, потомък на богато семейство, е самоуверен, притежава много таланти и е покровителстван от богати меценати. Никой няма време да се занимава с другия.
Боромини започва кариерата си като каменоделец към „Сан Пиетро“, където скоро става помощник на Бернини. Сред най-добрите му творения се нареждат две много малки църкви. Капелата „Сан Карло але куатро фонтане“ /1638-1643/ е оформена посредством геометрията на взаимосвързаните триъгълници и има няколко овални странични алтара, които сякаш се появяват заедно, за да примат като по магия променливата овална форма на свода отгоре. В „Сан Иво дела Сапиенца“ /1642-1660/, където човек първо вижда капелата отдалеч, в дъното на двора, куполът отвън става спираловиден зикурат.
Най-ранната поръчка на Бернини е балдахинът /1623-1660/, поставен на средокръстието под купола на „Сан Пиетро“. С огромни колони, извити като захарни пръчки, разкошнадекорация и богати материалитой в известен смисъл е грандиозен. Най-въздействащото скулптурно произведение на Бернини е капелата „Коронаро“ в „Санта Мария дела Витория“, където използва светлина и фалшива перспектива, многоцветен мрамор и театрален декор, за да засили еротиката на статуята, изобразяваща екстаза на Св. Тереза. В неговия „Фонтан на реките“/1648/ на площад „Навона“ една от фигурите прикрива лицето си. Уж го прави, защото не иска да вижда фасадата на отсрещната църква, проектирана от Боромини.
