КАТО ИЗКУСТВО
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
„Ар Нуво“ в Каледония 1890 – 1920 г.
Макинтош
Характерните особености на развиващия се стил „модерн“ в Европа са типични също и за шотландските домове-кули , предмет на една статия върху архитектура на жилищните сгради, обитавани от аристокрацията на Шотландия, която Макинтош дава на Архитектурната асоциация в Гласгоу. Това е често скицираната от Макинтош народна архитектура. Тя е рационална, с масивни каменни стени, които са практични, изолират и защитават стопаните от силните ветрове, с малки прозорци, които не дават възможност да се губи много топлина, с островърхи покриви и издадени стрехи, които пазят от влантото и снеговито време. Представителите на „Ар Нуво“ възприемат откликващите на суровия климат и дивия некултивиран пейзаж форми на Макинтош с тяхната деликатна графика като част от собствената им насоченост към органичната природа и натурализма и ги свързват по-скоро с движението „Изкуства и занаяти“, отколкото с тенденцията на „мадер“-а и индустриализацията.
„АЗ ПРИНАДЛЕЖА НА ГЛАЗГОУ“
Макинтош проектира интериорите на много заведения, където се сервира чай в Глазгоу, тези модни, изпълнени с въдух места, пълна противоположност на мрачните задимени пъбове. Заведението за чай на Бюканан Стрийют /1897/ е украсено с изображения на удължени фигури, които напомнят произведенията на Климт.
В работите си Макинтош съчетава рационалистките идеи на конструктивизма със своя индивидуален художествен изказ. За пръв път пространството получава приоритет. В Ат Хил Хаус /1903/ в Хелънсбърг ясно се вижда значението на дизайна на интериорното пространство – площта изглежда извита навътре, голямо внимание е отделено на съотношението межде отделните помещения и изгледа към пейзажа. На формата на сградата отвън налага вътрешното пространство /както при неокласицизма/, а външната форма е резултат от процеса на вътрепространствената композиция /както в стила „модерн“/.
През 1896 г. Макинтош проектира своето най-известно и най-добро творение – Художественото училище в Глазгоу. Равновесието в съотношението между вътрешните пространства и обеми и външната форма, конролираната дневна светлина и отношението между сградата и мястото, където е издигната, я отделят от другите сгради на онова време.
