КАТО ИЗКУСТВО
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Ренесанс 1420-1550 г. сл. Хр.
Ренесанс
Общо за всичко е отправната точка: скъсването с феодалното средновековно минало и обновеният интерес към древен Рим. Някои ранни изследователи внимателно изучават руините от древността с цел правдиво да пресъздадат верни копия. Техните, отпечатани за пръв път, рисунки стават „водачи в проектирането „ при класическите стилове. Творбите на онези, които саботират тези правила или премного се отдалечават от правилната употреба на стиловете, биват наричани оскърбително маниеристи, привърженици на барока или на рококо. Тези етикети днес често се използват описателно, без в тях да се внася осъдителна нотка.
От занаятчийство към професионализаъм
В миналото архитектите са занятчии, тясно свързани със строителния процес и често пряко участващи в издигането на самата сграда. Но когато доминирането на църквата в културата и провителството на процъфтяващите фамилии проправят пътя на една нова атмосфера на интерес към изкуствата, проектирането на една сграда започва да се смята за нещо, различно от нейното изграждане. Архитектите получават нов творчаски статус. Това интелектуално уважение е част от едно по-широко течение, започнало със създаването на първите италиански академии през втората половина на XIV в.
Книгопечатане
В резултат от изобретяването на книгопечатането запоqва и публикуването на първите архитектурни теории или трактати. „За строителното изкуство“ /1485/ на Алберти установява комплект правила, основаващи се върху текстове на Витрувий от I в. пр. Хр. „Архитектурата“ на Серилно представлява справочник за архитекти и строители.
Теоретичните текстове на Паладио, илюстрирани с примери от собствените му творения, както и с такива от античността, имат огромно влияние. Те продължават да бъдат уважаван източник и през XVIII в. Единственото произведение, което използва средновековни и древни образци, е „Идеята за универсална архитектура“ от ѝскомози /1615/.
