Уилям МОРИС /1834-1896/, най-влиятелната фигура в двиежението, е дизайнер, изнася лекции, социалист и радетел на народната архитектура. За Морис изкуството е част от живота, а не резерват за богатия елит: „Не желая изкуство за малцина също толкова, колкото образование за малцина.“ Разстроен от трудностите при получаването на доброкачествени продукти с хубав дизайн, Морис създава своята собствена компания „Морис, Маршал и Фокнър“ през 1861 г. /по-късно „Морис и Ко.“/. Неговите проекти за стенни тапети и материи често имат ярки цветове и са сложно украсени с изображения на птици и цветя. Неговият призив за по-добър дизайн и ръчно производство е повлиян от текстовете на Ръскин и убеждението му, че качеството идва от връзката между умението на заятчията и неговата работа, че трудът трябва да бъде дейност, която доставя удоволствие. Той мисли, че масовата продукция създава грозни изделия, и като отгделя производителя от плада на неговия труд, създава зависеща от възнаграждението си работническа класа. От 1890-те години движението се разпространява в Европа и Северна Америка.

Една от оказалите най-голямо влияние сгради и „Червената къща“ в Бекслихийт /1859/, проектирана за Морис от неговия архитект и приятел Филип УЕБ /1831-1915/. „Червената къща“ е асиметрична постръка със свободен план, построена от червени тухли /оттук и наименованието и/, с полутриъгълен скат на покрива и грубо изработени плочи, тя много се различава от модните „италианизирани“ вили с бяла мазилка. За интериора Морис изхожда от града, като преработва всичко от самото начало – тапетите, мебелировката и прозорците с цветни витражи.