Вила Джулия /1551-1555/, простроена за папа Юлий III, е впечатляваща просторна композиця и важно концептуално развитие. Докато Микеланджело скулптира стените, Виньола скулптира обема и пространството. Стените на Виньола изпълняват функцията на граница, обграждаща вътрешното и външното пространство, а линията между интериора и екстериора се замъглява. Непосредствено зад фасадата, която е в сравнително строга, симетрична правоъгълна форма, се намира открит полукръгъл двор. Далечният изглед е обрамчен от двете страни и се затваря от полупрозрачна лоджия, която разделя двора на две. Прикрити стъпала водят надолу към по-ниското пространство и мрачните тайни на водния нимфеум отдолу. Неочакваното формално устрайство, съпоставянето на прави и извити стени, внезапно розкриващите се скрити пространства, всичко това е част от тревожния ефект на последователността на пространствата.