
КАТО ИЗКУСТВО
Твърдите сгради 1850 – 1950 г.
Бетонни сгради
Бетонът отново започва де се използва в края на XVIII в. във Франция и към средата на XIX в. масово навлиза при изливането на основите и етажните плочи. Смес от пясък, чакъл, циментов клинкер и вода, той е податлив на пресоване /и може да служи за опора на тегки вертикални натоварвания/. При експериментите за съметаване на ковано желязо, а по-късно лята стомана /стоманети пръти/, и бетон се получава материал, който работи добре и на опън, и на натиск, и има допълнителното преимущество, че е огнеупорен. Кнализацията, проектирана от Франсоа КОАН /1814-1888/ за Париж на Осман, е между първите ескперименти, където се изпробва потенциалът на новата технология.

СВРЪЗКИТЕ
Истинският пробив настъпва, когато друг французин , Франсоа ЕНЕБИК /1842-1921/, решава проблема с връзките между колоните и гредите, като използва обли, армирани пръти, които могат да се огават и съединяват, за да обр азуват монолитни връзки, и позволяват де се играждат машбни обеми със стоманени конструкции. Името на Франсоа Енебик бързо става синоним на строежите с армиран бетон в цяла Европа.

Огюст ПЕРЕ /1874-1954/ е един от първите архитекти, който използва бетона при изграждането на цялостната сграда. В жилищните сгради на улица „Франклин“ /1903/ стоманената конструкция може да се види върху фасадата, пълнежа на прозорците или в панелите от керамични облицовъчни плочки. Обикновената в длъбната форма на фасадата, прагматичната реакция да се спечели повече пространство, като задължителният заден двор се премести отпред, допълва впечатленито за готика, създадено от високата архитектурана форма.
От първатие десетилетия на ХХ в. конструкциите от армиран бетон стават стандартно явление. По-нататък те усъвършенстват формата, фасадната замазка и въвеждат други строителни форми, като хиперболичните параболоиди на самолетните хангари на Фресне /1879-1962/ и крехките сгради на Пиер Луиджи Нерви /1891-1971/. Най-важният аспект на монолитната стоманена конструкция на ранните модерни архитекти е възможността да се използват коноли по ръба на междуетажните плочи освен колоните, като по този начин фасадите могат да се остъклят изцяло.