КАТО ИЗКУСТВО
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Готика 1200-1450 г. сл. Хр.
Усъвъряенството на готиката
Най-ранната готическа постройка е повторно съгладеният хор в абатството „Сен Дени“ край Париж /1140/, с апсида в източния си край и обиколен хор, водещ към седем апсидоли, ограничени чраз контрафорси отвън и от стълбовете и напречните ребра на свода отвътре. „Нотр Дам“ в Париж /1163/ е архетип на френската готика. Тя е неимоверно висока /32 м/, с аркбутани на няколко нива, двоен обход на хора и крайна част с параклиси. На западния край има две квадратни камбанарии с обли прозорци. Най-популярна е поклонническата църква в Шартр /1194-ок. 1220/. Западните камбанарии и нефът са част от най-ранната постройка /1135-1136/, унищожена от пожар. За да може да събере огромните групи поклонници, тя има триделен напречен кораб /трансепт/, който е с тройни портали от двете страни.
Стилът на пламтящата готика, появил се през XIII в. във Франция като реакция на огромния мащаб на катедралите, създава много по-малки църкви. „Сен Шапел“ в Париж /1243/ има особено красиво пространство: то представлява прост правоъгълник с апсиден източен край и живописни витражи, направени така, че да бъдат гледани отблизо. Отвън малката сграда е обипана с островърхи кулички и шпилове.
Англия
Готическият период обхваща повече от три столетия и делението му по-нататък става нещо обичайно. В Англия периодът грубо се разделя по столетия, предимно свързан със сложността на архитектурната украса. Ранноанглийската готика понякога се нарича стил на стреловидния прозорец, за да опище простите, изострени прозорци, преди да се въведе сложната архитектурна украса. Капелата „Тринити“ на Кентърбърийската катедрала до голяма степен е съградена наново между 1245 и 1269 г. в ранноанглийски стил, този специфичен стил, използван отново в края на XIV в. за да се разшири корабът. Следващата фаза е „декоративната готика“, използвана приблизително през XIV в. Понякога я наричат „криволинейна“, тъй като формите стават по-сложни, реят се по-свободно и има по-красиви извивки.
През последната фаза на късната или „перпендикулярна“ готика /приблизително XV в./ архитектурната украса връща към по-правоъгълни модели, като използва и множеството вертикални прегради. Перпендикулярната готика е присъща на Англия. Капелите на Хенри VII в Уестминстър /1503/ и в Кралския колеж в Кейбридж /1446/ са нейни най-великолепни образци. Плановете им са много прости – те са провоъгълни с апсиден източен край. Пространствата обаче са драматични – те са необикновено високи и са потънали в светлина, нахлуваща през деликатната украса. И в двете постройки живописното сложно засводяване се дължи повече на декоративни намерения , а не на логиката на конструкцията.
