КАТО ИЗКУСТВО
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Гръцки и елинистични сгради 850-297 г. пр. Хр.
Зараждането на ерехтейоните
В оцелелите каменни сгради се използват същите конструкции, както при изградените от дървени греди постройки. Ранните строителни методи – стени от кирпич с дървени стълбове за подпора на дървените греди над входове и прозорци – създават много прости и логични структури. За представителните сгради, като храмовете например, дървото постепенно е заменено с камък. Класическите храмове имат различни размери, но използват същите формални елементи и представляват варианти на основната тема на провоъгълното затворено пространство с портик с колонади в единия край. Вътре, в най-сложните от тях, има по няколко помещения, портици в двата края и покрити вътрешни галерии с двойна редица колони. Каменната постройка често е покрита с обикновена или гипсова мазилка за украса, тя е боядисвана или позлатявана върху основата на една общоприета цветова схема. Светлосиньото се използва за триглифите и блоковете на корниза, червеното за пространството между блоковете на корниза и лентите, синьо със златни звезди за таваните, позлатен бронз за фигурите.
Използваните типове колони и фризове също са различни. Различните стилове се наричат ордери. Дорийският ордер, получил името си от дориййците, които населявали континенталнтата част на Гърция, е най-ранен. Колоните са масивни, набраздени с жлебове /канелюри/ и се стесняват към върха, имат обикновени, неорнаментирани капители и нямат база.
Йонийският ордер се развива на ерейските острови. Колоните по принцип са по-тънки, с по-фини жлебове и са поставени върху квадратни бази. Капителът е оформен с волути на челните страни. Дорийският и йонийският ордер се използват при най-изящните оцелели храмове.
ЕЛИНИСТИЧНИ СГРАДИ
Създаденият в Атина през V в.пр.Хр. коринтски ордер, който се характеризира с по-пищни капители с виещи се по тях акантови листа, по онова време малко се използва, но става всеобщо разпространен доста по-късно, по времето на елинистичния период при империята на Александър Велики /356-323 г.пр.Хр./. Олимпийонът /174 г.пр.Хр. – 131 г.сл.Хр./ е най-ранната широкомащабна сграда, при която се използва коринтският ордер. По време на империята на Александър с въвеждане на мрежата от взаимно перпендикулярни улици се установява организираното планиране на градовете. В плановете на Александрия, Приена и Милет особено внимание се обмръща на панорамните изгледи и монументални сгради. Военното планиране също се развива и се изграждат защитни постройки и укрепления.
