В 1534 г. Микеланджело приема първата си поръчка в Рим – ни повече, ни по-малко заръката да реорганизира Капитолия. Проектът вади наяве същите скулптурни ефекти и необичайни елементи, характерни за творчеството му във Флоренция. Площадът е организиран, съобразявайки се с овалната форма на терена. Овалът тук се използва за пръв път, а фасадите на сградите около него са скосени навън, като по този начин нарушават перспективата. В противовес на контролирания вид на правоъгълните пространства на ранния Ренесанс, площадът е замислен да се наблюдава от различни ъгли, а когато гледащият се движи наоколо, пред него се разкриват различни перпективи. Фасадите са във „висок ордер“ с колони, които пренебрегват равнището на пода, за да обединят вертикалата – общоприета характерна черта на маниеристката архитектура.

Микеланджело се връща към идеите на Браманте, когато през 1546 г. е назначен да завърши „Сан Пиетро“. Той премахва повечето от допълненията на Рафаел и Сангало и продължава работата по оригиналния централен план на Браманте и по-малкия купол. Повечето от създаденото от Микеланджело е скрито от промените в кораба и фасадата, проектирани от Карло МАДЕРНО /1562-1629/, завърени през 1612 г.