
КАТО ИЗКУСТВО
Византия 200- 400 г. сл. Хр.
Появата на базиликата
Раннохристиянските сгради датират от около 200 г.сл.Хр. – катакомби, гробни места на мъченици за вярата /обикновено обли, построени да се отбележи някое свято място/ и домове за молитвени събирания и богослужение. След като християнството официално е признато за религия на Римската империя през 391 г.сл.Хр., базиликата се възприема като модел за църквите. Първоначално зала за молитвени събирания, тя идеално подхожда да подслони общността на вярващите. Базиликата е с правоъгълен план, тя има главен кораб, розположен централно, който е и с по-голяма височина, осветяван от клересторни /прозоречни отвори, разположни над страничните кораби/ прозорци. От двете си страни той е обграден от странични кораби с колони. Овалният край /апсида/, първоначално предназначен да бъде мястото на съдията, образува мястото на олтара.

"Света София" във Византион
Император Константин напуска родината си, за да основе нова стoлица във Византион /Константинопол/ през 330 г.сл.Хр. Там са привнесени класически мотиви и римска строителна техника, но влиянието на Изтока продължава. Интелектуалното постижение, хармонията между съотношенията и усложнеността на сградата се приемат за равностойни, ако ли не и по-важни от емоционалните или сетивни качества. „Света София“ /532-547/, построена от математика Антемий, е най-впечатляващата сграда. През средновизантийския период /IX – XII в./ символиката в картините и мозайките изисква спазването на някои формални правила. Правоъгълният план с вписан в него кръст става всеобщо разпространен тип, той има централен, по-висок купол върху барабан, често заобиколен от по-малки куполи над апсиди от всички страни.
