Раннохристиянските сгради датират от около 200 г.сл.Хр. – катакомби, гробни места на мъченици за вярата /обикновено обли, построени да се отбележи някое свято място/ и домове за молитвени събирания и богослужение. След като християнството официално е признато за религия на Римската империя през 391 г.сл.Хр., базиликата се възприема като модел за църквите. Първоначално зала за молитвени събирания, тя идеално подхожда да подслони общността на вярващите. Базиликата е с правоъгълен план, тя има главен кораб, розположен централно, който е и с по-голяма височина, осветяван от клересторни /прозоречни отвори, разположни над страничните кораби/ прозорци. От двете си страни той е обграден от странични кораби с колони. Овалният край /апсида/, първоначално предназначен да бъде мястото на съдията, образува мястото на олтара.