Докато влиянието на оригиналността и разоналността в творбите на Рчардсън могат ясно да се видят в творенията на Чикагската школа и възникващия модернизъм, създаденото от него е също така и начална точка за съвсем различния опит да се възрови американската колониална архитектура, най-добре представен от градежите на Чарлс МИЙД /1846-1928/. Техните творения следват асиметричното планиране на „Боз-ар“, но са далеч по рисковани и използват цялото многообразие на различни европейски прецеденти – мавритански кули от Испания, Пантеона или римските терми в зависимост от това, как ще се използва сградата. Тази практика създава огромно количество значителни обществени сгради, включително и Обществената библиотека в Бостън, /1881/, която почти направо копира библиотеката „Сен Женевиев“ на Лабруст в Париж. Техният шедьовър в Ню Йорк Сити, железопътната гара „Пенсилвания“ /1904, разрушена 1963 г./ е едновременно зрелищен паметник на успеха на железопътната компания и на утилитарността. Естетически тя съчетава вълнението от бъдещето с нововъведения стъклен покрив със стоманена конструкция над чакалнята и увереността в миналото, изразена с тегката си зидана фасада, която е инспирирана от древните римски бани на Каракала.