Филипо БРУНЕЛЕСКИ /1377-1446/ започва своята кариера като златар и скулптор и отива да построи първия от великите ренесансови куполи, като завършва църквата „Санта Мария дел Фиоре“  /1436/ във Флоренция. Той предлага да съгради осмоъгълен купол над средокръстието, без да използва временни подпори. За всеобщо възхищение успява да го направи, като изгражда самокрепящ се, полусферичен купол за скеле, което остава вътре в осмоъгълния купол.

Освен експериментирането с нововъведените строителни техники, той разширява границите на общоприетите знания, като използва гометрията по свой начин. Старата сакристия /1428/ в цървата „Сан Лоренцо“ е също такъв шедьовър. Планът се развива от налагването на две сфери с разлимни диаметри, едната вътре, а другата прониква в екстериора на съвършен купол. Драматичният пространствен ефект се подсилва от абсолютния контраст между повърхностите с бяла гипсова замазка на стените и сивата каменна зидария. Той се вдъхновява от тосканския романски стил на XII в.