top of page

ЗА АРХИТЕКТУРАТА

 

Не съществува нищо, подобно на един купол 1420-1500 г. сл. Хр.

Брунелски

Филипо БРУНЕЛЕСКИ /1377-1446/ започва своята кариера като златар и скулптор и отива да построи първия от великите ренесансови куполи, като завършва църквата „Санта Мария дел Фиоре“  /1436/ във Флоренция. Той предлага да съгради осмоъгълен купол над средокръстието, без да използва временни подпори. За всеобщо възхищение успява да го направи, като изгражда самокрепящ се, полусферичен купол за скеле, което остава вътре в осмоъгълния купол.

Освен експериментирането с нововъведените строителни техники, той разширява границите на общоприетите знания, като използва гометрията по свой начин. Старата сакристия /1428/ в цървата „Сан Лоренцо“ е също такъв шедьовър. Планът се развива от налагването на две сфери с разлимни диаметри, едната вътре, а другата прониква в екстериора на съвършен купол. Драматичният пространствен ефект се подсилва от абсолютния контраст между повърхностите с бяла гипсова замазка на стените и сивата каменна зидария. Той се вдъхновява от тосканския романски стил на XII в.

Алберти

Докато Брунелески основава работата си върху романски и средновековни източници, Леон Батиста АЛБЕРТИ /1404-1472/, писател и академик, както и архитект, черпи вдъхновение за сградите си от древния Рим. Неговата фасада на „Санта Мария Новела“ във Флоренция /1456/ става многокранто копиран моде с нейния дъгообразан, декориран с кръгове покрив на страничния кораб. В Палацо Ручелай /1451/, дворец, построен в проста триетажна форма, той хприлага три равнища на класически стил, за да украси фасадата, подражавайки на Колизеума в Рим. В последното си творение, църквата „Свети Андрей“ в Мантуа /1472/, той използва римска монументална рамка, за да планира една потресаваща фасада, която едва прикрива църквата зад нея.

 

За архитектурата като изкуство created by nikide® with Wix.com

  • Facebook App Icon
bottom of page