Сецесион

Вагнер започва да работи в неокрасицистичен стил и продължава духа на „Ар Нуво“ в проектите за железопътни гари, които проектират за нуждите на Виенската градска гара /1894-1901/. Той постига успех, който му спечелва поръчката да създаде нов градоустройствен план на Виена и води до назначаването му за преподавател в академията. По-късните му произведения ясно показват неговите принципи. Ние виждаме не толкова използването на симетричната композиция на неокласицизма с нейния богат речник от криви и отливки за декорацията н афасадата, които покриват и скриват сградата под тях колкото изложените за пръв път на показ различни строителни материали. Те ни подканват да видим, че използваните стените, подовете и сградата водоизолационни материали може да се приемат като част сетивното възприемане на сградата.

Най-значителната творба на Ото Вагнер е офисът на Пощенската спестовна банка във Виена /1906/. Външната облицовка е от мраморни плочи, видимо прикрепени с алуминиеви болтове, вътре конусовидният остъклен таван покрива главната зала. Елегантността, в която човек не съзира никакво усилие, е постигната чрез прост, непосредствен и ефикасен дизайн.

Сред най-известните ученици на Вагнер са виенският сецесионист Йозеф Мария ОЛБРИХ /1867-1908/ и Йозеф ХОФМАН /1870-1956/. Сътвореното от групата се характеризира с използването на кубични форми и особено внимание към качеството на материалите, въпреки че все още сме свидетели на известна склонност към френския и белгийски „Ар Нуво“. „Сецесионовата сграда“ на Олбрих му създава име и става израз на нов подход към архитектурата. Формата е квадратна и солидна база наблюдаваме гладки и непретрупани фасади, а покривите са окичени с полусферични куполи от филигранно ковано желязо, съчатание от рацоналистична конструкция и стилизираната органична декорация на „Ар Нуво“.