
КАТО ИЗКУСТВО
Запада 700 – 1200 г. сл. Хр.
Зараждането на романското изкуство
Въпреки, че не са нито могъщи и доминиращи, че не притежават величието на римските постройки или загадъчността на византийската архитектура и използват елементи и от двата стила, романските сгради са живописни и човек ги възприема далеч „по-приятелски“. Абатството „А-Ом“ в Каен /1060-1081/, започнато от Вилхелм Завоевателя, е типично за изисканите църкви в Нормандия. То притежава две квадратни камбанарии на западната си фасада, заоблени арки и оригинална дървена покривна конструкция. Каролингската архитектура понякога е по-различна от самостоятелен стил в сравнение с другите романски постройки поради това, че географски е разположена във Франция, Германия и Нидерландия. Наречена е така по името на Карл Велики, император на Свещената римска империя от 800 г. Той подкрепя завръщането към християнството от епохата на Константин, като установява базиликалния трикорабен план, но с променена форма: издадени камбанарии, важен резултат както за Изтока, така и за Запада, и тежка солидна конструкция, типична за романското строителство. Палатинската капела в Аахен е най-драматичната простройка от този период.


В ита лианската романика живописността е очевидна: камбанарията /кампанилата/ е отделена от основния обем на църквата и външната аркада е всеобщо разпространена. Най-извастна е катедралата в Пиза /1063-1118р 1261-1272/ с нейната наклонена кампанила с аркади на всяко ниво, както и трите допълнителни равнища от аркади на фасадата на катедралата.
Норманско изкуство
В Англия романското изкуство се нарича норманско и започва с Уестминстърското абатство, построено от Едуард Изповедник. Почти всяка катедрала и абатска църква са били построени наново през това време, като и типично романското си има свои варианти: в Или има една-единствана западна камбанария, а в Линкълн има ниши по фасадата. Като изключение от обичайния покрив от греди, катедралата в Дъръм /1093-1133/ има неф с ребрест свод, който е един от най-ранните примери за този вид изтънченост. Руините на абатството Фаунтън в Йоркшир /1157-1200/ дават най-пълна представа за манастирска постройка и за живота в затворените общности.
Замъците също са затворени общности. Норманските замъци са запазили издигнатите насипи /естествените възвишения, върху които е издигнат един замък/, често заобиколенни от ров и прилежащо ограждение /външната стена на замъка/. Между запазените образци са Уайт Тауър в Лондон /1086-1097/ и Орфорд, Съфък /1166-1172/.
