
КАТО ИЗКУСТВО
Зараждането на пирамидите
Най-ранните пирамиди са стъпаловидни като пирамидата на Джосер в Сахара. По-късно те били заместени от градежи, при които стъпаловидната конструкция е запълнена, за да се получи гладка повърхност. Най-висока е перамидата на Хеопс /Хофу/ в Гиза с две погребални камери, широка галерия и няколко въздушни шахти. Стрoят се предимно храмове с правоъгълен план като стабилни здания от дялан камък с колони и носещи греди на прозорците и вратите, както и с колони, подредени в правилни редици. По правило в най-високата си част колоните са оформени, за да приличат на палмови листа, по аналогия с обикновените жилища, направени от лотосови растения, тръстика и бамбукови стъбла, които са в големи количества по бреговете на Нил. В храмовете се влиза през укрепление или пилон с наклонени стени и се прекосява един двор. Често единственият видим подход към храма е подчертан с редици сфинксове.


Мощта на пирамидите 3400-900 г. пр. Хр.
Карнак и Луксор
Малко е останало от сградите на Средното царство, но от НОВОТО ЦАРСТВО /1570-1085 г.пр.Хр./ са се запазили някои зрелищни храмови постройки. В Карнак и Луксор има огромни зали с множество колони и специални отвори под тавана, пропускащи отвисоко светлината. Големият храм в Абу-Симбел има фасада-пилон със статуи с височина над 20 м. Запазени са много храмове с традиционна форма, като храма на Изида във Филс /280-50 г.пр.Хр./, които успяват да оцелеят при управлението на Птолемеевата династия след разпадането на империята Александър Велики.
