Както в приказката, в която беднякът става богаташ, Донато БРАМАНТЕ /1444-1514/ е основният проводник за пресъздаването на една, точна от историческа гледна точка, римска сграда. Бедният произход не пречи на таланта на Браманте да накара Паладио да го опише като „първия, който изведе добрата и красива архитектура на светло“. Неговото „Темпието ди Сан Пиетро ин Монторио“/1502/ се смята за съвършен образец на високия Ренесанс, който разпростира простата, строга естетика, вярно следваща установените от Алберти правила. Съобразен с римските принципи, основният обем е обграден от дрийска колонада и антаблеман и уленчан с /по-християнския/ барабан, който носи сегментен купол. Стените са декорирани просто – с ниши и пиластри.

Новият голям пробив идва, когато на папския престол е избран папа Юлий II, който го моли да изготви планове за повторното издигане на „Сан Пиетро“ и Ватикана. Браманте предлага централен план /във формата на гръцки кръст/, символ на съвършеството, с купол с размера на Пантеона и четири по-малки кубета, които да го обграждат – симетрична масивна сграда, замислена да стои в центъра на огромен площад. В 1513 г. обаче папа Юлий умира и всичко се спира.