
КАТО ИЗКУСТВО
Следвайки кривата 1890 – 1905 г.
„Ар Нуво“
„Новият свободен стил“, базиран върху органични форми и вдъхновен от природата, се свързва с младостта, свободата и чистотата. Той се разпространява в по-голямата част от Европа и е наричан с различни имена „Югендщил“ в Германия и „Стиле Либерте“ в Италия, но си остава най-много свързан с Белгия и Франция като „Ар Нуво“.
Връзката на „Ар Нуво“е приложните изкуства и декадентството от края на века, наред с неговите очевидно очарователни намерения, често кара някои теоритици и историци да го свеждат до простата декоративност. Всъщност дългите упоителни криви линии и крехката оголеност на „Ар Нуво“ идеално подхождат на новите металообработващи технологии и могат да използват потенциала на материали като ковано желязо едновременно с експресивността структурата и украсата.

ДА ЖИВЕЕ ФРАНЦИЯ!
Ектор ГИМАР /1867-1942/ основава творбите си върху три принипа, извлечени от „Голямата книга“ на природата – логиката, хармонията и чувството, и е критичен към онези, които използват мотиви в стил „Ар Нуво“ за украсяването на основни сгради. Неговите гари в метрото в Париж /1899-1904/са съвършени образци на принципите му: органични форми, структурна честност, декоративен елемент – изразът на чувство е интегрална част от композицията.
Народният дом в Брюксел /1896/ на барон Виктор ОРТА /1861-1947/ е важен както по отношение на своята конструкция, така и като нов тип сгради. Той е един от поредицата
„Народни сгради“, разработена от работнически кооперативи, създадени през 1894 г., след като новата социалистическа партия за пръв път получава места в парламента. Планът средва котурите на мястото, а в едно отделно, уникално пространство е включено двойно стълбище, всички сервизни помещения и по-малки стаи на долните етажи, предназначени за голямата, светла и изпълнена с възух площ на основната зала за събрания, над която, от нивото на третия етаж, се издигат още три етага. Залата за събрания е с наклонен под, вълнообразен таван и балкони, опрени на наклонени стени.
