Същността на готическата сграда е нейната структура – съчетание от аркбутани, островърхи арки и ребрести сводове. Тези елементи си взаимодействат, за да създадат скелетна, подобна на клетка, постройка единствено с оглед на необикновено тънките, леки елементи за запълване на празнините между ребрата. Арките и ребрестите сводове позволяват изграждането на по-големи височини заради намаленото собствено тегло на материала, те събират всички вертикални натоварвания /тежестта на самата сграда/ в една-единствена точка, за която цел може да се използват колони. Аркбутани, обособени в края на подобни на мостове арки, поемат страничните натоварвания. Солидните носещи стени стават излишни, пространството между колоните може да се запълни с прозорци. По същия начин всеки друг елемент може да играе полезна роля. Една линеарна структура е ефективна заради това, че кроещата и се поместват и поддържат в източния край посредством апсидата, подобно на арка в сграната и, а на западната от две квадратни камбанарии, в които са разположени входовете. Островърхите кулички на транептите са насочени към небето и осъществяват връзката с него. Шпиловете играят ролята на орентири и позволяват звукът на камбаните да се чува отдалеч.