КАТО ИЗКУСТВО
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Аспирации 1800-1900 г.
Готическо възраждане
Пожарът в 1834 г. Унищожава средновековния Уестминстърски дворец с изключение на „Голямата зала“. За да заменят дворцовата сграда, решават да изберат готическия стил, а не преобладаващия моно неокласицизъм, за да може сградата повече да отговаря на запазилите се средновековни постройки. Приемат плановете на утвърдения неокласицист Чалрс БАРИ /1785-1860/, а Огъстъс Уелби ПЪДЖИН /1812-1852/ има грижата да осигури готическото влияние. Планът на Бари се придържа към класическата линия със симетрични фасади, готическите черти – арките с изострени върхови и шпиловете са добавени от Пъджин, ревностен католик, който вижда пряка връзка между религиозната вяра и готическите катедрали, по-специално в най-усложнения, „пламтящ“ стил на XIII и XIV в.
ПРОПОВЕДТА ЗА НОВОПОКРЪСТЕНИТЕ
Готическото възраждане вече е мода в края на XVIII в. Хоръс Уолпол преустройва дома си СТроубери Хил в еклектичен готически стил /1749-1776/. Но именно Уестминстърският дворец потвърждава, че новата готика – готическото възраждане – е приета поне за светски сгради. Други забележителни сгради във Великобритания, посроени в стила на готическото възраждане, са Мидланд Хотел /1865/, който закрива „Сейнт Панкрас“ от погледа, и университетът в Глазгоу /1866-1871/, издигнати от сър Джордж ГИЛБЪРТ СКОТ /1811-1878/, Лоу Кортс в Лондон /1866-1885/ на Дж. Е. СТРИЙТ /1824-1881/. В Европа сградата на парламента в Будапеща /1883-1901/ от Имре ШАЙНДЛ /1839-1902/ е построена като подражание на Уестминстърския дворец, а Рейксмузеум в Амстердам /1877/ на Петрус КУЙПЕРС /1827-1921/ е друг образец на този стил.
