КАТО ИЗКУСТВО
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Дом, сладък дом! Краят на XIX в.
Възраждане на дома
Народната строителна традиция е свързана с физическите условия /климат, пейзаж и местни материали/, както и с комплекс социални сгради от късновикторианска Англия. Всичко това е въплътено в творбите на С.Ф.ВОЙСИ /1857-1941/, изтъкнат представител на домашното
възраждане на „Изкуства и заняти“ и плодотворен строител на къщи. Неговите провинциални къщи лесно се различават: те са дълги и ниски с хоризонтални прозорци, стръмни островърхи покриви и моядисани в бяло стени с груба замазка.
„Орчард“ в Чорли Уд /1899/ е типичен образец. Нейните интериори с бяла ламперия и деликатни цветове би трябвало да представят един женствен, хубав образ.
ПРЕРОДЕНОТО ПОСЛАНИЕ
Уилям Ричард ЛЕТЪБИ /1857-1931/ завършва много малко сгради, но те са необкновено важни. Църквата „Ол Сейнтс“ в Брокхамптън /1900-1902/ е една от най оригиналните постройки на своето време, сред другите негови сгради са Ейвън Тирел в Хемпшир /1891/ и Мелсетер Хаус в Оркин /1898/. Летъби е първият директор на Централното училище за изкуства и занаяти, в което за пръв път се включват и класове за изучаване на занaяти. Неговото влияние като учен и преподавател стига надалеч. Книгата му „История на архитектурата „ /1898/ потвърждава принципа на „Изкуства и занаяти“, че „проектирането е нищо в сравнение с майсторлъка“ и че „проектирането не е въпрос на ученост, на познаване на историческите стилове, отклик на непосредствените нужди“.
